Subscribe to out newsletter today to receive latest news administrate cost effective for tactical data.
İVFНакратко можем да обобщим инвитро лечението, като процес на оплождане на мъжки и женски репродуктивни клетки извън тялото на жената. Основател на модерното инвитро лечение е Робърт Г. Едуардс. Първото бебе родено в резултат на инвитро ( IVF ) лечение (Луиз Браун) е родено в Англия през 1978г.
От 1971г насам, всички приложения свързани с инвитро оплождането, формират основата на днешната техника за инвитро оплождане. Докато развитието на тези техники в света продължава с бързи темпове, лекарите в нашата страна не остават безразлични към това и започват да прилагат теза методи в нашата страна. В резултат на това, през 1989г първото инвитро бебе се ражда у нас в Университета Еге.
Техниките за инвитро лечение се развиват всеки ден, което им позволява да навлязат в живота ни с нови методи. Най-новите технологични разработки технологични разработки са внедрени въз основа на факторите, влияещи върху степента на успех на инвитро лечението. Да споменем накратко тези развития:
1.Етап – Първоначален преглед и оценка на двойката
Попълва се информация за предишните лечения, бременност, раждания, спонтанни аборти, хронични заболявания, алергии и подобни. Ако има направени предишни изследвания, се оценяват. Информации относно:
-Епикризи на предишни операции, хирургични интервенции
-Спермограма
-Правят се кръвни изследвания на мъжа и жената
-Епикризи от предишни лечения
-Прави се цветен маточен филм
-Резултати от хормонални изследвания
-Епикризи от други заболявания
Резултатите от всички тези изследвания се анализират и се планира инвитро лечението.
Стимулацията на яйчниците има за цел да осигури образуването на по-голям брой яйцеклетки посредством приложението на различни медикаменти. Дозировката на прилаганите медикаменти и процесът на лечение зависят от възрастта на пациента и яйчниковия и резерв. Продължителността на този етап е средно 8-12 дни.
3.Етап – Пункция на яйцеклетки
Пункцията е етап, на който „събираме“ узрелите яйцеклетки. Под ултразвуков контрол с помощта на много тънка игла се преодолява стената на влагалището, достига се яйчникът и фоликулите се пунктират – фоликулярната течност, в която яйцеклетките „плуват“ и която изпълва фоликула, се изтегля и събира в епруветки. Този етап отнема половин час. Семенната течност се отделя чрез мастурбация в осигурен за целта стерилен контейнер в специално обособено помещение в непосредствена близост до Андрологичната лаборатория. Преди даването на проба, мъжа трябва да има 2-4 дни сексуално въздържание, но не повече от 7дена.
4.Етап – Прилагане на IVF или ICSI
*Класическо IVF (инвитро оплождане): В първите години на инвитро лечението, това беше предпочитана техника, която се използваше по-често по време на оплождането. Но през последните години, тъй като постигнатите нива на оплождане са по-ниски спрямо метода ICSI, IVF метода се превърна в нежелана техника за оплождане.
*Микроинжекция (ICSI): Това е инжектиране на сперматозоид директно в яйцеклетката, чрез специална пипета под микроскоп. Методът на микроинжектиране (ICSI) днес се използва широко при инвитро лечението. Микроинжекцията е предпочитан метод за оплождане, особено при тежко мъжко безплодие.
Анализът на развитието на ембрионите се осъществява посредством конвенционалните методи за наблюдение под микроскоп, но в много от случаите за тази цел използваме най-съвременната към момента система за култивиране и мониторинг на ембриони, наречена ембриоскоп.
5.Етап – Трансфер на ембриони
Ако Вашият ембрион се развива нормално след инвитро оплождането, се пристъпва към прехвърлянето му в матката (ембриотрансфер). Ембриолозите поставят ембриона/ембрионите в много тънък катетър, който репродуктивният специалист под ултразвуков контрол въвежда в матката, за да го/ги прехвърли там на оптималнaта за имплантиране позиция. Процедурата е абсолютно безболезнена и напомня усещането при вземането на материал за цитонамазка.
Не се препоръчва полов контакт до теста за бременност. Лекарствата от групата на парацетамол могат да се използват като болкоуспокояващи. 1 ден след трансфера може да си вземете топъл душ.
6.Етап – Тест за бременност
12 дни след трансфера се прави тест за бременност, с който се установява дали е настъпила бременност или не.
Кръвен тест за бременност се прави в клинична лаборатория, като за целта се взима периферна кръв от вената на ръката, за да бъде измерено нивото на бета ЧХГ.
Между 7-10 дена след установяване на бременността, правим ехографски контрол на пациентката. Пациентите, живеещи извън града или в чужбина, извършват контролният си преглед в страната където живеят и ни изпращат информация.
След зачеване не спираме медикаментозната подкрепа, която използваме, особено през първите 3 месеца на бременността.