Subscribe to out newsletter today to receive latest news administrate cost effective for tactical data.
2478 Street City Ohio 90255
Накратко можем да обобщим инвитро лечението, като процес на оплождане на мъжки и женски репродуктивни клетки извън тялото на жената. Основател на модерното инвитро лечение е Робърт Г. Едуардс. Първото бебе родено в резултат на инвитро ( IVF ) лечение (Луиз Браун) е родено в Англия през 1978г.
От 1971г насам, всички приложения свързани с инвитро оплождането, формират основата на днешната техника за инвитро оплождане. Докато развитието на тези техники в света продължава с бързи темпове, лекарите в нашата страна не остават безразлични към това и започват да прилагат теза методи в нашата страна. В резултат на това, през 1989г първото инвитро бебе се ражда у нас в Университета Еге.
Техниките за инвитро лечение се развиват всеки ден, което им позволява да навлязат в живота ни с нови методи. Най-новите технологични разработки технологични разработки са внедрени въз основа на факторите, влияещи върху степента на успех на инвитро лечението. Да споменем накратко тези развития:
1.Етап – Първоначален преглед и оценка на двойката
Попълва се информация за предишните лечения, бременност, раждания, спонтанни аборти, хронични заболявания, алергии и подобни. Ако има направени предишни изследвания, се оценяват. Информации относно:
-Епикризи на предишни операции, хирургични интервенции
-Спермограма
-Правят се кръвни изследвания на мъжа и жената
-Епикризи от предишни лечения
-Прави се цветен маточен филм
-Резултати от хормонални изследвания
-Епикризи от други заболявания
Резултатите от всички тези изследвания се анализират и се планира инвитро лечението.
Стимулацията на яйчниците има за цел да осигури образуването на по-голям брой яйцеклетки посредством приложението на различни медикаменти. Дозировката на прилаганите медикаменти и процесът на лечение зависят от възрастта на пациента и яйчниковия и резерв. Продължителността на този етап е средно 8-12 дни.
3.Етап – Пункция на яйцеклетки
Пункцията е етап, на който „събираме“ узрелите яйцеклетки. Под ултразвуков контрол с помощта на много тънка игла се преодолява стената на влагалището, достига се яйчникът и фоликулите се пунктират – фоликулярната течност, в която яйцеклетките „плуват“ и която изпълва фоликула, се изтегля и събира в епруветки. Този етап отнема половин час. Семенната течност се отделя чрез мастурбация в осигурен за целта стерилен контейнер в специално обособено помещение в непосредствена близост до Андрологичната лаборатория. Преди даването на проба, мъжа трябва да има 2-4 дни сексуално въздържание, но не повече от 7дена.
4.Етап – Прилагане на IVF или ICSI
*Класическо IVF (инвитро оплождане): В първите години на инвитро лечението, това беше предпочитана техника, която се използваше по-често по време на оплождането. Но през последните години, тъй като постигнатите нива на оплождане са по-ниски спрямо метода ICSI, IVF метода се превърна в нежелана техника за оплождане.
*Микроинжекция (ICSI): Това е инжектиране на сперматозоид директно в яйцеклетката, чрез специална пипета под микроскоп. Методът на микроинжектиране (ICSI) днес се използва широко при инвитро лечението. Микроинжекцията е предпочитан метод за оплождане, особено при тежко мъжко безплодие.
Анализът на развитието на ембрионите се осъществява посредством конвенционалните методи за наблюдение под микроскоп, но в много от случаите за тази цел използваме най-съвременната към момента система за култивиране и мониторинг на ембриони, наречена ембриоскоп.
5.Етап – Трансфер на ембриони
Ако Вашият ембрион се развива нормално след инвитро оплождането, се пристъпва към прехвърлянето му в матката (ембриотрансфер). Ембриолозите поставят ембриона/ембрионите в много тънък катетър, който репродуктивният специалист под ултразвуков контрол въвежда в матката, за да го/ги прехвърли там на оптималнaта за имплантиране позиция. Процедурата е абсолютно безболезнена и напомня усещането при вземането на материал за цитонамазка.
Не се препоръчва полов контакт до теста за бременност. Лекарствата от групата на парацетамол могат да се използват като болкоуспокояващи. 1 ден след трансфера може да си вземете топъл душ.
6.Етап – Тест за бременност
12 дни след трансфера се прави тест за бременност, с който се установява дали е настъпила бременност или не.
Кръвен тест за бременност се прави в клинична лаборатория, като за целта се взима периферна кръв от вената на ръката, за да бъде измерено нивото на бета ЧХГ.
Между 7-10 дена след установяване на бременността, правим ехографски контрол на пациентката. Пациентите, живеещи извън града или в чужбина, извършват контролният си преглед в страната където живеят и ни изпращат информация.
След зачеване не спираме медикаментозната подкрепа, която използваме, особено през първите 3 месеца на бременността.